ТРЕТА ВЪЗРАСТ: Барабанистът Стоян Янкулов – Стунджи: В България има музиканти на световно ниво

На тазгодишния международен джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец ще представим новия албум на „Зона Це“ „Quantum Integrity“

Стоян Янкулов е роден на 10. IX. 1966 г. в град Елин Пелин. На 8-годишна възраст започва уроци по пиано. Вече проявява интерес и към ударните инструменти. От ранна възраст е в музикални състави като барабанист. В София завършва Музикалното училище, а след това и Държавната музикална академия със специалност ударни инструменти. Приет е в Биг бенда на Българското национално радио. Янкулов свири с рок и джаз групи, с фолклорни ансамбли, джаз-рок и фюжън групи. Концертира в България, Финландия, Белгия, Германия, Холандия, Франция, Италия, Чехия, Турция, САЩ, Канада, Япония, Русия. Участва в състава на Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, ZONE C, Globalkan, PlaYIS, Intelligent music project, Хуан Гарсиа Херерос, всички проекти на Ангел Заберски, братя Владигерови, Вера Шандел, свирил е с Теодосий Спасов, Анатоли Вапиров, Марио Станчев, Милчо Левиев, Вики Алмазиду, Иво Папазов-Ибряма, Йълдъз Ибрахимова и още много други.

– Откъде е това симпатично прозвище Стунджи?

– Започнаха да слагат прозвището Стунджи след името ми още в музикалното училище поради това, че имаше друг барабанист Стоян, който всички наричаха така. И по инерция прозвището дойде и към мен.

– Как се срещнахте толкова рано с пианото и музиката изобщо?

– По настояване на родителите ми и слава Богу, защото пианото развива усещането за хармония и ритъм, композиционните умения, музикалния вкус и естетиката към музиката.

– Защо се спряхте точно на перкусиите?

– Още преди пианото природата ме е водила към ударните инструменти, без дори това да е моят осъзнат избор. Баща ми беше акордеонист в една група и когато вкъщи репетираше, аз се захващах да му акомпанирам с тъпан или нещо друго, като ритъм. Майка ми беше учителка по музика и естествено виждайки, че аз се ориентирам към музиката, ме е насочила (и правилно) първо към пианото. Впоследствие вече е ясно – училищният оркестър, сватбите с баща ми, училищните рок групи, джазовите банди, та досега.

– Как се прави музика с ударни инструменти?

– Музика се прави с всякакви инструменти, ако умееш да боравиш с тях по начина, че да импровизираш, и ако имаш таланта да композираш. Разбира се, че има ноти за барабани, нормално всяка написана пиеса включва и ударните инструменти. Запомня се, когато е свирено много пъти и много години един репертоар или поне подобен, но за новите неща се репетира постоянно, учат се, изпипват се. Няма да излъжа, ако кажа, че продължавам всеки ден да се уча.

– Как се справяте с физическото натоварване?

– То е тренирано при мен от много малък от сватбите и празненствата, които понякога са продължавали и 20 часа, а понякога и на другия ден, и то в темпо, което непрекъснато ескалира и нямаш право нито да забавиш, нито да се спреш. Всъщност както фолклорните свирения, така и рок концертите изискват най-голямо натоварване, но не подценявам и свиренето например в един биг бенд – и за там се иска голяма издръжливост. Както е казал легендарният барабанист Бъди Рич: „Ако искаш да бъдеш барабанист, първо трябва да имаш добро здраве.”

– С неуморен, търсещ дух ли сте? Защо не останахте „на топло“ в Биг бенда на БНР, а непрекъснато се включвате в нови и нови проекти с различни колеги и жанрове – от джаз до фолклор?

– Всъщност не съм търсещ, а по-скоро търсен. Именно поради факта, че постоянно са ме канили в различни състави и проекти за мен беше невъзможно да остана в Биг бенда на радиото и да отсъствам постоянно оттам. Независимо от това, за мен тези 7 години и най-вече под ръководството на Вили Казасян са огромна школа и признание за цял живот. А това, че нямам жанрови ограничения, ми дава свободата да се развивам в музицирането ми и да участвам в най-различни проекти, които ме вдъхновяват.

– Успехът на Евровизия през 2007 г. най-големият ли е за вас? Изпълнението беше умопомрачително и за широката българска публика се равнява на футболната победа над Франция.  Подготвяно ли беше, или просто се получи от само себе си?

– Не бих казал, че сме се стремели към незаета ниша – това беше нашият стил, музиката, която ни харесваше да правим, и БНТ избра нас и нашата музика за този конкурс. След 2007 г. бях още два пъти на Евровизия, като последния път беше с рок групата Intelligent music project. Мисля, че конкурсът е много значим за всяка държава, както за музикантите участващи в него.

– „Зона Це“ е една от групите, в която участвате от основаването. Какво ви обединява и как успяхте да запазите групата толкова дълго?

– Годините заедно вече са 33. „Зона Це“ е създадена от Васил Пармаков и Веселин Веселинов-Еко през 1992 г. по покана на Васко Пармаков да запишем двамата с Еко негов албум. Впоследствие започнахме да свирим заедно предимно импровизации, а по-късно дойдоха и авторските пиеси и на двамата, част от които записахме в 4 албума. В групата са участвали изключителни музиканти като Владимир Кърпаров, Атешхан Юсеинов, Иван Лечев, Михаил Грозданов. През годините сме обиколили много фестивални, клубни и концертни сцени в България и в чужбина както самостоятелно, така и с Йълдъз Ибрахимова, Окай Темиз, Иво Папазов-Ибряма, Янка Рупкина и други. Имахме няколко прекъсвания, особено след като Васко Пармаков се разболя, а по късно се присъедини към големите гении горе на небето. Това, което ни задържа, е музиката, която създавахме заедно, мисля, че тя е спойката между нас и затова ни харесва и публиката. Към момента в „Зона Це“ участват освен мен и Еко и Мирослав Иванов – китара, и Васил Спасов – клавишни. По идея на Еко да „възкресим“ и доразвием пиеси, записани от нас през 2000 г., започнахме албума „Quantum Integrity“, който през август ще представим на международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев” в Боровец. Три от пиесите в албума са композирани от Васил Пармаков, има една на Васил Спасов, а останалите са на Веселин Веселинов- Еко. В пет от тях сме оставили оригиналното изпълнение на Васил Пармаков от 2000 г.

– Любими световни и български изпълнители?

– Радвам се, че имам възможността да свиря с музиканти, които уважавам и с които сме добри приятели. Често това са и хората, от които съм се учил в много отношения. Нямам предпочитания за жанрове и всички, които ме познават, знаят, че бих искал да мога да изсвиря всяка музика на света.

– Как се работи с партньорите в джаза -често няма партитури, преобладава импровизацията. Например с Иво Папазов как се разбирате на сцената?

– Трябва много да си свирил, да имаш богат арсенал от опит и умения в жанра, в който свири Иво Папазов, за да успееш да свириш с него без ноти. Същото е, когато се събереш на сцената с непознат джазов музикант и засвирите заедно, без репетиция.

– Вероятно сте имали предложения за работа в чужбина. Защо предпочетохте България?

– Да, работил съм в чужбина, както повечето музиканти, радвам се, когато успяваме да представим нашата музика на чужда публика, но никога не съм си представял, че мога да се установя някъде другаде освен тук при семейството и хората, с които правя музика. В България има музиканти на световно ниво и в това съм се убедил, след като съм обиколил много държави.

– Лесна ли е музикантската професия?

– Не бих казал. Първо, изисква се много труд и подготовка, често лишения и постоянно самоусъвършенстване, ако, разбира се, искаш да си добър. Както във всички сценични професии, трябва да си 100% отдаден на това, което правиш, на публиката и на самото изкуство.

– Имали ли сте трудни моменти в кариерата си?

– Разбира се, все пак имам над 50-годишна практика, но това е нормално за всеки активен музикант. Тежките моменти не се помнят, помнят се срещите с хората, емоцията от музиката и най-вече израстването след всяко свирене.

– Какво става в българския джаз в момента? Много от старите звезди угаснаха, изгряват ли нови?

– „Старите звезди” на джаза не угаснаха, а продължават да светят ярко горе на небето и никога няма да бъдат забравени. Надявам се новите да са се учили от тях. Често свиря с много млади джазмени например в Биг бенда на Ангел Заберски и съм очарован от нивото на младите музиканти. Има доста места за джаз в София, но все повече забелязвам, че и в другите градове стават популярни и посещавани джаз фестивалите и клубовете.

– Как оценявате международния джаз фест в Боровец?

– С традиция от десетилетия е, а от 3 години на ново място – в Боровец, той съхранява започнатото от д-р Илиев, а именно да събира не само любителите меломани и почитатели на джаз музиката, но и музиканти от различни страни на една сцена. Тази мисия на д-р Илиев оцеля досега.

– Върху какво работите в момента и какви проекти планирате?

– Ще представим албума на „Зона Це“ Quantum Integrity възможно на повече сцени. Радвам се, че след толкова години успяхме да завършим този албум и сега остават срещите с публиката. Разбира се, паралелно вървят и другите проекти, в които участвам, като съвсем новия симфоничен проект на Ангел Заберски „Изповед на един син“. И нещо, което току-що обявихме:  със Стефан Вълдобрев и „Обичайните заподозрени“ съвсем скоро ще започнем записите на албум на исторически места в красивата ни страна. Мисля, че ще бъде голямо предизвикателство и емоция за всички нас.

Антон БОНЧЕВ