armymedia.bg: Ритми от радост и тъга са път към свободата

Времето опроверга прогнозата –  вместо дъжд и студ в Боровец, четвъртото  издание на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ се радваше  на предимно топъл август. Откриването започна със слова на д-р Татяна Илиева, директор на фестивала, министъра на културата Мариан Бачев, кмета на община Самоков Ангел Джоргов, генералните директори на БТА и БНР – Кирил Вълчев и Милен Митев, и областния управител на Софийска област Силвия Арнаутска. Присъстващите станаха на крака в памет на създателя му – доктор Емил Илиев, а министър Бачев връчи награди на името на създателя на фестивала – д-р Емил Илиев, на личности със значим принос за интелектуалния потенциал на България.

През първия ден, под диригентската палка на Антони Дончев, Бигбендът на БНР с виртуозно майсторство показа многообразието на джазовата стилистика, съчетавайки фолклорни мотиви с елементи от класическа музика. Изявата им отбеляза три знаменити дати – 90 години от създаването на БНР, 65 години от началото на формацията и 15 години откакто Антони Дончев е диригент на оркестъра. На сцената блесна гласът на Орлин Павлов с тембровото си богатство и широк диапазон. Освен джаз стандартите през погледа на Антони Дончев, аранжиментите на Ангел Заберски и Михаил Йосифов, изпълненията на певеца съдържаха лична авторска музика, пречупена през звученето на бигбенда. Това отличаваше селекцията с особен колорит и красота.

Орлин Павлов: Джазът е свобода

Певецът сподели, че операта е неговият дом, но се впуска в джаза, защото там има свобода и усещането, че е неповторим съучастник на музиканти от световно ниво. Голямата му тревога е войната недалеч от нас. Певческият диалог с осемгодишната Даная Александрова предизвика аплодисменти, а самостоятелното ѝ представяне след това, особено на авторската ѝ антивоенна песен „Земята с любов да спасим“ събра във фокус емоциите на публиката.

Една от върховите изяви през втория ден беше концертът на шведската група „Дърти Луупс“. Обединила приятели от детинство – Йона Нилсон (вокал и клавишни, започнал пеенето си в църковен хор), заедно с Хендрик Линдел (бас китара и бек вокал), които са основали групата. Към тях по-късно се присъединява барабанистът Арон Малергорд (също беквокал). Заедно изковават собствен оригинален стил с богата палитра – смесва джаз, фюжън, госпъл, фънк, електроника, поп и диско. Двама от групата правят аранжимента, тримата го слушат, обсъждат и решават кое е хубаво и кое не. Под ръководството на мениджъра Андреас Карлсон издават 4 албума, които ги изстрелват сред световните звезди на поп музиката. На сцената редуваха изпълнения с бързо и бавно темпо, което екзалтира публиката – тя повтаряше зададените рефрени, танцувайки свободно в празните пространства между столовете. 

Хендрик Линдел: Сменяме темпото, за да няма монотонност

Това е част от тайната на успеха, в съчетание с уникалния глас на Йона, находчивите музикални импровизации и сценичното превъплъщение в различни артистични образи. Този подход задържа хората на крака близо 3 часа, създавайки хаос от танци и аплодисменти.

Не по-малко увлекателно пътешествие на границата между класиката и джаза показа през третия ден КласикАрт с акордеонистката Вероника Тодорова. 20 години тя е натрупала опит извън България като диригент и концертиращ музикант. През 2006 г. на световното първенство по акордеон е обявена за най-добрата акордеонистка в света. Сега, като солист на състава с водещи класически музиканти от Софийската филхармония, Симфоничния  оркестър на БНР, оркестъра на Софийската опера, тя направи виртуозно пътуване през творбите на Гершуин (с интересния аранжимент на Атанас Атанасов), на Астор Пиацола, с неудържимата му страст в аржентинското Танго нуево (композицията Микеланджело), италианския джаз на Ренцо Руджери (композициите Танго италиано, Писмото и др.). Като музикалното приключение премина и през няколко джазирани оперни хитове.

Авторската ѝ творба – „Танцът на реката“, е вдъхновена от красотата на родното ѝ място около Троян – събрала хармонията на река Видима, на течащата вода, пресъздадени със звукови ефекти – те носят спокойствието, но и динамиката на речните бързеи. Обединява ги полифонията на класическата музика с българските неравноделни ритми, също с изненадващи фрагменти от Вивалди и филмова музика. Написана по поръчка на Веско Ешкенази, творбата, като звездна фантазия, се превърна в една  от най-аплодираните на феста. Оказа се, че тя има и ново продължение – „Перфектният момент“.

Вероника Тодорова: Джазът в музиката започва с джаз в живота

Както тя се изразява – акордеонът въздиша, а ние с него дишаме заедно. Българският фолклор е все още нова магическа територия за нея, енергия, в която ѝ предстои да пътува. „Родена съм на тази земя и я усещам. Има български песни, които са в пръстта, в небето над нас и ние ги познаваме преди да сме се родили“ – споделя тя.

Нюен Ли представи на сцената френския джаз. Той е самоук музикант с виетнамски корени, но музикалните критици определят всеки негов албум за шедьовър. Свири на барабани, по-късно се прехвърля на китара, което не му пречи да се занимава с философия и да има ерудитски познания в изящните изкуства. Интелектът му обединява американския джаз с европейската традиция и музикалните постижения на Югоизточна Азия. Това превръща творческият му почерк в уникален композиционен стил. В триото му са Крис Дженинс – джаз контрабасист, композитор и аранжьор – с канадски произход, преминал през пианото и класическата китара, но намерил призванието си на европейска сцена (Париж) с бас китара и контрабас. Третият в групата е Рани Криджа с произход от Мароко, попил традиционните стилове на Северна Африка и звученето на стила гнуа. Името на състава в превод означава „Коприна и пясък“ – и е пренесло название от две пиеси на Ли. Коприната е символ на взаимодействието между музикантите, а пясъкът – на пустинята, преследва мечтите за пътешествия в непознатото. Публиката посрещна триото с изключително внимание, макар инструменталният им джаз да беше по-скоро адресиран към познавачи и меломани. Ритмика, ефекти, светлини се смесиха да подчертаят дълбоката философска метафоричност на плуващите във въздуха композиторски фантазии.

Веселин Веселинов-Еко: Васко Пармаков е нашият небесен съучастник

Zone C представиха части от своя последен албум – „Quantum integrity“ с 12 пиеси, смятани за изгубени отпреди 25 години. Три от тях са написани от легендарния пианист и композитор Васко Пармаков, починал 2016 г., а в 5 той свири на клавишни и синтезатори. Съставът от негови партньори и приятели – Стоян Янкулов-Стунджи (перкусии), Веселин Веселинов-Еко (бас), а също и ко-продуцентите на албума – Васил Спасов (пиано, синтезатори) и Миро Иванов (китара) събраха възторжени почитатели. Наоколо едни бяха с чадъри на главите, други – под ресторантските заслони, а трети танцуваха без да обръщат внимание на моментните превалявания и студен вятър. Съвременните технологии успяха да вмъкнат в пиесите като жив изпълненията на Васко Пармаков, а и на един йеменски музикант с великолепно соло Ямар Тиам (починал наскоро). Освен с инструмента си, той участва с особени звуци, идвайки от традицията на африканските племена, които са разговаряли от хълм до хълм с говорящ барабан, кодирал послания в зависимост от височината на звука.

Интересен щрих към звука на фестивала внесе Триплет триото на Александър Деянов-SkilleR с бийтбокса, той е един от първопроходците на този жанр у нас. Умението му да имитира природни звуци, музикални инструменти, главно ударни и всякакви звукови ефекти, показаха безкрайните възможности на човешкия глас. В съчетание с китарите на Атешхан Юсеинов и на Радослав Славчев-Riverman (бас) те изнесоха зрелищно шоу по творби на Пиацола, фламенкото, композиторски творби с фолклорна тема от Атешхан.

Роб Елфринк: България е прекрасна

Квартетът на Димитър Льолев, който е преименуван на името на 23-годишната певица – Айрис Дженстър, е събрал още Роб Елфринк (и двамата от Нидерландия) с Борислав Петров – ударни и саксофона на Льолев. Роб е завършил Консерваторията в Грьонинген, собственик на звукозаписно студио. Свири на специално изработена седемструнна китара, композитор е, автор на повечето от творбите, които прозвучаха от сцената през петата вечер. Айрис – дете на музикантско семейство, въпреки че е още първокурсничка в Консерваторията, изпълни с изящно звучене песни, събрали истории за любов, мистика и символика на фаталното и очакваното („Черната котка“), така и специална песен, посветена на България и нейната красота, която вдигна публиката на крак.

За звездното  шоу на кубинската певица Ире Вазкес и българският перкусионист Калин Вельов писах в репортажа от миналата година. Огнената комбинация от хитови латино песни и ритми не беше по-малко емоционална и отново ги превърна в любимци на публиката. Репертоарът им събира едни от най-популярните кубински, пуерторикански, венецуелски и колумбийски мелодии с танцувален ритъм и широка популярност.

Богата поредица от съпътстващи фестивални събития бяха представени в залите на хотел Рила. Сред най-интересните бяха изложбата на самоковския художник Георги Георгиев, представена от проф. Аксиния Джурова, д-р на изкуствознанието, филмовият подбор на проф. Божидар Манов с документални филми, посветени на джаза. Сред тях на Андрей Чертов „Дъждовен ден“ (2013) „Живот в 33 /16“ (1992) и „Само джаз“ (1983) на Милан Огнянов, „Балканска черна кутия“ (2024) на Цветан Драгнев „Сънувам музика“ (1983), с режисьор Анри Кулев. Бяха представени книгите на волейболиста Владимир Николов и Виолета Цветкова – „Високо“ и „45 срещи насаме с незабравимите“ и забележителната среща-разговор с автомобилния пилот от Формула 1 Никола Цолов, спечелил призово място в шампионата.

Сред публиката е българо-американско семейство, което живее наоколо, в село Бели Искър. Джарет Катур е мулти инструменталист от град Сент Луис, щат Мисури в САЩ. Едва задържа двугодишния си син Ян да не тича и танцува в момента. Според него групата на Нюен Ли е страхотна, най-добрата. „Супер креативни са и са в топ топ топ групите на света. Фестивалът на Боровец е много готин. Всеки ден съм на феста и се надявам да сме тук и на петото му издание. Разнообразни стилове, изненадващи импровизации на групи от цял свят. Селекцията е страхотна.

Жена му Анна Янова-Катур е певица. Като музиканти за тях това е празник. „Съпругът ми свири на китара и на още много инструменти, създаваме авторска музика. Селекцията на фестивала много добра. Имаше много неща, които не сме слушали досега. Многообразие на стилове. И мен ме впечатли триото на Нюен Ли – креативни, разнообразни мотиви и звучене. Дърти Луупс ни разкъртиха отвсякъде. Страхотен беше Биг бендът на БНР. Всеки звук ни говори на нашия език.

Малко встрани е семейство професионални химици. Пламен Янкулов каза че идват тук вече четвърта година. „Обичаме музиката, особено джаза. Мястото е красиво, привлича те да прекараш сред природата няколко дни. От времето на соца харесваме джаз, увлечени сме от свободата за  импровизации, позволява на хората да творят в момента – това само в джаза го има…“

Катя Янкова, преподава в Софийски университет: „С удоволствие слушам джаз от много години, Харесва ни организацията на фестивала, изказвам им истинска благодарност.

ИЦ на МО е медиен партньор на фестивала.