Европа и светът: Прожекции на документални филми дадоха ново измерение на джаз фестивала в Боровец

Режисьорът на филма „Дъждовен ден“ Андрей Чертов и кинокритикът проф. Божидар Манов Снимка: Гергина Дворецка

Тазгодишното четвърто издание на международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в курортния комплекс Боровец, имаше за акцент изпълненията на съвременните български джаз музиканти. Техните концерти показаха, че нашите джазмени по нищо не отстъпват на своите колеги от чужбина. Но съпътстващата програма на фестивала в Боровец тази година бе обогатена с още един формат, който даде ново измерение на тази утвърждаваща се културна проява. Това бяха прожекциите на документални филми за наши джаз виртуози, някои от които вече не са между живите. Лентите бяха подбрани от известния кинокритик проф. Божидар Манов, който бе поканил за среща с публиката и членове на гворческите екипи на филмите.

Документалната кинопанорама в зала „Захари Зограф“ на хотел „Рила“ започна на 4 август с прожекцията на филма „Дъждовен ден“ на Андрей Чертов, който е  режисьор, сценарист и оператор на тази лента, създадена през 2013 г. Това е портрет на виртуозния пловдивски китарист и джазмен Огнян Видев – един музикант, който живее само с музика и заради музиката. Лентата умишлено е заснета само в черно-бяло. Тя представлява нещо като визуална джаз сюита, в която на фона на изпълнения на самия Огнян Видев и негови приятели се наслагват записи от негови изказвания и коментари на други хора за него. Камерата проследява разходката му из Стария Пловдив с китара в ръка, а също така и срещите му с известни музиканти като Милчо Левиев и Иво Папазов-Ибряма, както и други представители на пловдивската артистична бохема като Атанас Кръстев – Начо Културата, Георги Божилов – Слона, Катя Паскалева, Димитър Киров – ДиКиро, Георги Бояджиев – Бояджана. В хода на действието се припомня, че Огнян Видев е сред създателите на първата наша джаз формация „Бели, зелени, червени“, появила се на бял свят през 1974 г. От интервютата става ясно колко трудно е било на нашите джазмени да се сдобиват със записи на „западна“ музика и да намерят своята публика. Един кадър от впечатляващия филм обаче направо омагьоса зрителите със своята неподправеност. Камерата бе уловила момента, когато възрастен жител на Стария Пловдив с патерици се показва на прозореца на жилището си, поздравява Огнян Видев и хвали неговите джаз изпълнения. Андрей Чертов впоследствие разказа как, докато снимали на улицата, човекът първо помолил да изпълнят песен по негово желание, а после добавил, че синът му е съученик с дъщерята на джазмена и изразил възхищението си от изкуството му. Режисьорът сподели, че няколко години по-късно минал през същото място и видял на вратата на къщата некролози за възрастния мъж и неговия син. Филмът обаче събуди не само тъжни спомени сред хора от публиката, които са учили в Пловдив през 70-те години на миналия век. Те изтъкнаха, че са ходили на джаз лектории, организирани от „Бели, зелени, червени“, които са им вдъхнали любов към тази нетрадиционна музика.

Джаз китаристът Огнян Видев в кадър от филма „Дъждовен ден“ по време на прожекцията в хотел „Рила“, 2.08.2025 г.  Снимка: Владимир Дворецки

Повече снимки от представянето на филма „Дъждовен ден“ на 2.08.2025 г. може да видите тук.

Творчеството на най-изявения български джаз музикант и композитор Милчо Левиев (1937-2019) бе във фокуса на два други документални филми, които бяха показани на 4 август. Гова бяха „Живот в 33/16“ (1992) и „Само джаз“ (1983) на режисьора Милан Огнянов. В тях се проследява пътя на Милчо Левиев от формирането на неговия квартет „Джаз Фокус 65“ и първите концерти в зала „България“ през 1965 г., а после работата му в САЩ и завръщането в родината. Както изтъкна проф. Манов, заглавието „Живот в 33/16“ е многозначно и символично. Българският фолклор е прочут с неравноделните си тактове, а 33/16 е един от тях – известен като „кривата садовска музика“. Именно в този такт композира Милчо Левиев, а по-късно използва същото заглавие за автобиографичната си книга.

Едно истинско преливане между джаз концерт и документален филм за джаз музикант се получи вечерта на 5 август. Първо публиката на сцената пред хотел „Рила“ се наслади на изпълненияга на квартета „Айрис Йенстер“, в който свиреше и Димитър Льолев. След това в зала „Захари Зограф“ бе прожектиран филмът „Балканска черна кутия“(2024) с режисьор и сценарист Цветан Драгнев. Лентата бе е посветена на Никола Груев-Котарашки, архитект по професия и музикант по призвание. Във филма, който проследява една година от живота му, обаче се появява и Льолев, който е приятел на Котарашки. В България животът на музиканта може да бъде оприличен на съществуване в непредсказуема „балканска черна кутия“, където нищо не се развива според очакванията, обясниха от екипа.  

Документалната кинопанорама в рамките на международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ бе закрита на 6 август с филма „Сънувам музика“ (1983) на режисьора Анри Кулев. В лентата се разказва за самоукия музикант Ибрям Хапазов, който по-късно придобива световна известност под името Иво Папазов-Ибряма. Той е гениален изпълнител на кларинет или саксофон – от фолклор до невероятни джаз импровизации. Но той се проявява и като мъдрец в разбирането си за живота като неповторим сън.

Подборката от документални филми за наши джаз музиканти, направена от проф. Божидар Манов, се оказа много добро допълнение към концертната програма на фестивала в Боровец. Да се надяваме, че и в бъдеще този формат ще се запази, за да може публиката да се запознае с живота на изпълнителите извън сцената и да осъзнае колко усилия им струва постигането на привидно лесните импровизации. 

Екип на сайта www.evropaworld и БТА