ТРЕТА ВЪЗРАСТ: Джаз фестът в Боровец и Антони Дончев: Предизвикателство е намирането на съвременен език на Биг бенда

Антони Дончев е композитор и пианист. Роден е на 5.II.1959 г. в София. Завършва Музикалното училище и Музикалната академия в родния си град, специалност „Пиано“. Дебютира като пианист на джаз срещата в София през 1978 г. Свирил е в квартет „Фокус“, а през 1985 г. заедно с Христо Йоцов създава „Акустична версия“, с която печелят редица международни награди. Между 1987 и 1989 г. преподава в Музикалната академия в София. От 2010 г. е диригент на Биг бенда на Българското национално радио. Под негово диригентство оркестърът работи с редица световни музиканти, сред които Джо Ловано, Кърт Елинг, Том Харел, Кристиан Елзесер и други. Има множество изяви и записи и се радва на голямо международно признание. Работи и в театъра, особено плодотворно е сътрудничеството му с режисьора Теди Москов, за чиито постановки създава музика. Автор е и на музика за игрални филми. За театралната си и филмова работа също е многократно награждаван.

– Тази година БНР навърши 90 г., а Биг бендът на БНР – Първите диригенти на Биг Бенда са  Жул Леви, Димитър Ганев, Георги Ганев, Емил Георгиев, Милчо Левиев, 33 г. начело е Вили Казасян. Вие го поемате през 2010 г. – какво е да сте продължител на тези големи имена?

– Отговорността е огромна, да продължиш след такива именити музиканти… Най-голямото предизвикателство е свързано с намиране на днешния, съвременния език на биг бенда и представяне на значимите музикални произведения, създадени за такъв състав. Това е свързано и със солистите, които ни гостуват. Опитваме се да предложим не само музиката на днешния ден, но и тази, която ще звучи в бъдеще. Разбира се, традиционно се връщаме и към това, което е останало в корените на джаза.

– Концертните изяви на Биг бенда на БНР са свързани с престижни джаз фестивали у нас и в чужбина. Кое прави един джаз фестивал значим – участниците, мястото, държавата, публиката?

– Всичко това. За един добър фестивал е важно да има равновесие между най-новата и утвърдената музика. Всички значими световни фестивали са пример в това отношение. Това изисква висока музикална култура и познания от селекционерите. Жалко е, когато се спекулира с джаза и се търси единствено финансова изгода.

– Това лято ще сте част от международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец. Познавахте ли се с д-р Илиев и каква е ролята му за джаза?

– С Емил се познавахме от много години, дори не помня колко са… Той много усърдно и ентусиазирано се грижеше за фестивала в Банско, превръщайки го в един важните форуми у нас. За голяма част от водещите български музиканти, както и за много чужди, фестивалът в Банско се превърна в престижно място за изява.

– Солисти с Биг бенда на БНР са били изпълнители на различен тип музика, вкл. и легендарни джаз музиканти като Милчо Левиев, Симеон Щерев, Йълдъз Ибрахимова, Васил Петров, Камелия Тодорова. За най-добрите в джаза е характерна блестяща импровизация. Трудно ли е на оркестъра, когато изпълнителят импровизира?

– Изброените по-горе имена са една малка част от българските солисти, които са ни гостували. Може да добавим и някои от водещите световни музиканти: саксофонистите Джо Ловано, Джордж Гарзон, Джери Бергонци, Томи Смит; тромпетистите Ренди Брекър, Том Харел, Ерик Трюфа, вокалистите Кърт Елинг, Дейвид Лингс, тромбониста Конрад Хъруиг и много други. Всички те са изключителни импровизатори и за нас е огромно удоволствие и удовлетворение да бъдем на една сцена.

– През август в Боровец ще сте заедно с Орлин Павлов. Лесно ли се работи с него?

– Орлин е невероятен певец! Обичам да работя с него, защото е много точен и дисциплиниран.

– Прочетох една мисъл на Джордж Форман: „Боксът е като джаза – колкото по-качествен е, толкова по-малко хора го ценят.“ Вие какво мислите?

– Интересна мисъл! Вероятно е свързана с дълбочината, до която достига музиката на големите имена, останали или които ще останат в историята на джаза. Тяхната музика е далеч от повърхността, от евтиния ефект или трик, от показността, от псевдо виртуозността. Това предполага една публика, която е готова да съпреживее, да се слее с емоцията на изпълнителя. Тогава се случва магията!

– „Мисия на Биг Бенда е чрез своите изяви да създава и съхранява значими произведения, да формира вкус към естетичното у слушателите и да представя стойностната българска и световната музикална култура“, пише на сайта ви. Как става това във време, когато берем резултатите от чалга културата с локалите например?

– Съвременното общество бере плодовете на деградацията на моралните устои. В това „бъбриво“ време, когато всеки взима думата по въпрос, по който не е компетентен, при това често агресивно, ние предлагаме на хората да останат мълчаливи, съпричастни и емоционално свързани, като една малка общност. Това са усилията на всички, които знаят, че е важно и си заслужава. За да оцелеем като хора.

– И двамата с брат ви Георги сте музиканти. Вие свирите на пиано от 5-годишен. Баща ви е Кирил Дончев (89) е един от най-големите ни композитори за киното и театъра. Следи ли как се развивате в професията и доволен ли е от това, което сте постигнали с музиката?

– Следи и иска да знае всичко! Мисля, че се гордее със синовете си (смее се). И продължава да пише музика. Сега му предстои да композира музиката за новия филм на Георги Дюлгеров.

Ема ИВАНОВА

Снимка Ани ПЕТРОВА